: сире - ҫур
— Сире ҫур сехет кӗтетӗп ӗнтӗ, Нина Николаевна.
Кӗтмен ҫыру // Зоя Нестерова. Нестерова З.А. Ылтӑн пӗрчисем: повеҫсемпе калавсем. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1991. — 256 с. — 210–239 с.
Лукаш алӑка уҫрӗ те, машина патне пырса ҫитнӗ казака: — Командующи сире ҫур ҫухрӑм кайра пыма хушрӗ, — терӗ.Лукаш, приоткрыв дверцу, сказал подскочившему казаку: — Командующий приказал держаться в полуверсте.
3 // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Толстой, А.Н. Ҫӑкӑр: Царицына оборонӑлани: повесть. — Шупашкар: ЧАССР государство издательстви, 1941. — 244 с.
— Эпӗ ӗнтӗ сире ҫур сехете яхӑн кӗтетӗп, — тет пӗр пытармасӑр Шура, Евгенийпе юнашар утса.— А я вас тут уже с полчаса поджидаю, — откровенно говорила Шура, шагая рядом с Евгением.
XXIV // Наум Любимов. Гончар, Александр Терентьевич. Ялавпа пыракансем: 3 кӗнекеллӗ роман; Н. Я. Любимов куҫарнӑ. — Шупашкар: Чӑвашгосиздат, 1955. — 456 с.
Кӗтмен сире ҫур ҫӗрте килсе тухасса…
6 // Петр Осипов. Осипов П.Н. Пиччӗшӗпе шӑллӗ: роман. Шупашкар: Чӑваш чӗнеке издательстви, 1977. — 352 с.
- 1