Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

вӑрманта (тĕпĕ: вӑрман) more information about the word form can be found here.
Ана валли эпир вӑрманта чуста ҫӑртӑмӑр, пӗҫерессе ту унтах пӗҫертӗмӗр; йӑлтах йӗркеллӗ турӑмӑр темелле, анчах пӗр кунта пулмарӗ ку ӗҫ: виҫӗ чара сӑнӑх пӗтертӗмӗр, кукӑльне пӗҫернӗ чух алӑсене пӗҫертсе ятӑмӑр, куҫсене тӗтӗм йӳҫӗхтерчӗ; пӗлетӗр-и, пире кукӑль тулӗ кӑна кирлӗ-ҫке, анчах пушӑлла вӑл ниепле те тытӑнса тӑрасшӑн мар, лапчӑна-лапчӑна анать.

Мы его месили в лесу и пекли там же; в конце концов все сделали, и довольно прилично, но не в один день; мы извели три полных таза муки, пока его состряпали, обожгли себе все руки, и глаза разъело дымом; нам, понимаете ли, нужна была одна только корка, а она никак не держалась, все проваливалась.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Куратӑп: кунтан тарас пулать, май килсенех хуллен тухса шӑвӑнатӑп та ку ҫил-тӑвӑл иртсе кайиччен вӑрманта ларса ирттеретӗп тетӗп.

Вижу — надо удирать при первой возможности; улизну, думаю, потихоньку и буду сидеть в лесу, пока гроза не пройдет.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗр-ик сехет каялла эпӗ вӑрманта ун умне пырса тухрӑм, вӑл мана: «Эсӗ кӑшкӑратӑн пулсан, чунна кӑларатӑп», — терӗ, мана вырӑнтан тапранмасӑр ларма хушрӗ.

Я на него нарвался в лесу час или два назад, и он сказал, что, если я только крикну, он из меня дух вышибет, — велел мне сидеть смирно и с места не двигаться.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кунсӑр пуҫне вӑл ҫула май виҫӗ галлонлӑ виски кӗленчи йӑкӑртса килнӗ — кӗленчи вӑрманта, лав айӗнче, выртнӑ-мӗн.

Да еще по дороге прихватил большую бутыль виски в три галлона, которую нашел в лесу под повозкой.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хушӑран хушӑ вӑрманта пӑшал сасси илтӗнкелет, пӑшаллӑ юланутҫӑсен икӗ пӗчӗк ушкӑнӗ лавкка умӗнчен иртсе кайрӗ; пӗтӗмпех лӑпланса ҫитеймен иккен-ха.

Время от времени я слышал далеко в лесу выстрелы, а два раза маленькие отряды верховых с ружьями проносились мимо лавки; я это видел и понял, что еще не все кончилось.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑй пӗркун вӑрманта Гарние персе вӗлерейменшӗн Бак ниҫта кайса кӗрейми тарӑхать — вӑл ҫакнашкал ҫилленнине эпӗ нихҫан та курман.

Но до чего же Бак выходил из себя, что ему не удалось убить Гарни тот раз в лесу, — я просто ничего подобного не слыхивал!

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ҫакӑнта, вӑрманта, епле тытам-ха эпӗ ӑна?

— Как же я его поймаю тут, в лесу?

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Виҫӗ уйӑх каялла пирӗн тете ывӑлӗ Бад юханшыв леш енчи вӑрманта юланпа пынӑ, — айван! — хӗҫпӑшалсӑрах тухнӑ пулнӑ вӑл, сасартӑк пӗр чӑтлӑх вырӑнта ун хыҫӗнчех лаша чупни илтӗннӗ, ҫаврӑнса пӑхать те — ун хыҫҫӑн Кукша Шепердсон сиктерсе пырать, аллинче — пӑшал; кӑвакарнӑ ҫӳҫ пӗрчисем ҫил ҫинче вӗлкӗшеҫҫӗ.

Месяца три назад мой кузен Бад поехал через лес на ту сторону реки, а оружия с собой не захватил — такая глупость! — и вдруг в одном глухом месте слышит за собой топот; смотрит — за ним скачет плешивый Шепердсон с ружьем в руках, скачет, а седые волосы развеваются по ветру.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑш-пӗр чух хӑнасем нумай пухӑнаҫҫӗ, вунӑ-вунпилӗк мильӑран юланпа килеҫҫӗ, пилӗк-ултшар кун хӑналанаҫҫӗ, ӗҫеҫҫӗ-ҫиеҫҫӗ, юханшыв ҫинче ярӑнаҫҫӗ, вӑрманта ӗҫкӗ-ҫикӗ тӑваҫҫӗ, каҫсерен килте ташлаҫҫӗ.

Иногда наезжали целой толпой гости верхом, за десять, за пятнадцать миль, гостили пять-шесть дней, пировали, катались по реке, днем устраивали пикники в лесу, а вечером танцевали в доме.

Вунсаккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ хам ята калама та ӗлкӗреймерӗм, вӑл виҫӗмкун вӑрманта пилеш кайӑкӗпе кролик тытни ҫинчен калама тытӑнчӗ, унтан: — Ҫурта сӳнсен, Моисей ӑҫта пулнӑ? — тесе ыйтрӗ.

Но, прежде чем я успел ему ответить, он пустился мне рассказывать про сойку и про кролика, которых он поймал в лесу позавчера, а потом спросил, где был Моисей, когда погасла свечка.

Вунҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Каҫченех эпир вӑрманта калаҫса выртрӑмӑр; эпӗ кӗнекесем вуларӑм, пӗр сӑмахпа каласан, вӑхӑта начар мар ирттертӗмӗр.

До вечера мы валялись в лесу и разговаривали; я читал книжки; и вообще мы недурно провели время.

Вунтӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑрманта пулаттӑн, витӗр йӗпенсе исленеттӗн.

Сидел бы ты в лесу без обеда да еще промок бы до костей.

Тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Санӑн пӗрмаях вӑрманта ларма лекнӗ ҫав.

Тебе, конечно, пришлось все время сидеть в лесу.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кимӗрен хамӑн япаласене илсе улӑхрӑм та чӑтлӑх вӑрманта пурӑнма хӑтлӑ вырӑн майларӑм.

Я выбрал свои пожитки из челнока и устроил себе уютное жилье в чаще леса.

Саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫапла вӑхӑт чылай иртрӗ, ӗҫ вӗҫленсе те пыратчӗ ӗнтӗ, сасартӑк вӑрманта атте пӑшалӗ кӗрӗслетни илтӗнчӗ.

Времени это отняло порядочно, но дело уже шло к концу, когда я услышал в лесу отцово ружье.

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗр сӑмахпа каласан, вӑрманта эпир начар мар пурӑнаттӑмӑр.

Вообще говоря, нам в лесу жилось вовсе не плохо.

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Чи йывӑрри маншӑн пӳртре пурӑнассипе кравать ҫинче ҫывӑрасси пулчӗ; сивӗсем пуҫланиччен эпӗ хӑш-пӗр чух пурпӗр килтен тухса кайса вӑрманта ҫывӑркаларӑм, ку маншӑн кану вырӑнне пулчӗ.

Всего тяжелей было приучаться жить в доме и спать на кровати; только до наступления холодов я все-таки иной раз удирал на волю и спал в лесу, и это было вроде отдыха.

Тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Пӗррехинче эпӗ кун пирки вӑрманта чылай шухӑшласа лартӑм.

Один раз я долго сидел в лесу, все думал про это.

Виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Акӑ тата вӑрманта такам йынӑшма тытӑнчӗ, куҫа курӑнакан виле евӗр йынӑшать вӑл, лешӗ хӑй чӗринче мӗн пуррине каласа парасшӑн, анчах хӑйне ӑнланакансене тупаймасть, ҫавӑнпа масарта лӑпкӑн выртаймасть вӑл, ҫӗрӗ-ҫӗрӗпе йынӑшса ҫӳрет.

Потом в лесу кто-то застонал, вроде того как стонет привидение, когда оно хочет рассказать, что у него на душе, и не может добиться, чтобы его поняли, и ему не лежится спокойно в могиле, вот оно скитается по ночам и тоскует.

Пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫӑлтӑрсем йӑлкӑшаҫҫӗ, вӑрманта ҫулҫӑ ҫӑтӑлтатать, таҫта аякра тӑмана ӳхӗрет — такам вилнӗ пулмалла: тур качаки кӑшкӑрни, йытӑ вӗрни илтӗнет — апла кӗҫех такам вилет.

Светили звезды, и листья в лесу шелестели так печально; где-то далеко ухал филин — значит, кто-то помер; слышно было, как кричит козодой и воет собака, — значит, кто-то скоро помрет.

Пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed