Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

аяккалла (тĕпĕ: аякка) more information about the word form can be found here.
Хулана кӗрсе унӑн варрине ҫитиччен вӑхӑт самай иртрӗ, сакӑр сехет ҫурӑччӗ ун чух; пӑхатпӑр та: пире хирӗҫ халӑх ушкӑнӗ кӗпӗрленсе килет, факелсем йӑтнӑ, урса кайнӑ пек шавлаҫҫӗ, ӳлесе кӑшкӑраҫҫӗ, ҫатмасем ҫапаҫҫӗ, кӑкӑрпа шӑхӑраҫҫӗ; эпир, вӗсене ирттерсе ярас тесе, аяккалла пӑрӑнтӑмӑр; пӑхатӑп та — корольпе герцога шӑчӑ ҫине утлантарнӑ, тӗрӗсрех каласан, кусем корольпе герцог иккенне эпӗ тавҫӑрса кӑна илтӗм, вӗсем йӑлтах сӑмалапа тӗк ӑшӗнче, ҫын сӑнӗ те ҫук, икӗ пысӑк кӳмеркке кӑна.

А когда мы вошли в город и дошли до середины, — а было не рано, уже около половины девятого, — глядим, навстречу валит толпа с факелами, все беснуются, вопят и орут, колотят в сковородки и дудят в рожки; мы отскочили в сторону, чтобы пропустить их; смотрю, они тащат короля с герцогом верхом на шесте, — то есть это только я узнал короля с герцогом, хотя они были все в смоле и в перьях и даже на людей не похожи, просто два этаких громадных комка.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Анчах эпӗ халлӗхе пирӗн ун ҫинчен калаҫма май ҫук-ха терӗм, унӑн ямшӑкне кӑшт тӑхтама хушрӑм; хамӑр, манӑн лав ҫине ларса, аяккалла кӑшт пӑрӑнтӑмӑр та эпӗ Тома хам епле пӑтӑрмаха ҫакланнине каласа патӑм, халӗ мӗн тумалла-ши ӗнтӗ тесе ыйтрӑм.

Но я сказал, что пока нам не до этого, велел его кучеру подождать немного; мы в моей тележке отъехали подальше, и я рассказал Тому, в какую попал историю, и спросил, как он думает: что нам теперь делать?

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Манӑн пуҫра пӗрмай ачасем: мӗнле илсе каймалла-ши вӗсене аяккалла, хӑвӑртрах ыйтса пӗлесчӗ, кам эпӗ вӗсемшӗн?

Я все время держал в уме ребятишек: думаю, как бы это отвести их в сторонку и выведать половчей, кто же я такой.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Анчах ҫапах та кӗлтума васкамарӑм-ха, малтан ҫырӑва аяккалла шутарса вӑрахчен шухӑшласа лартӑм: юрать-ха, ҫапла пулса тухрӗ тетӗп, эпӗ чутах хама хам пӗтереттӗмччӗ вӗт, чутах тамӑка ҫакланаттӑм.

Но я все-таки подождал с молитвой, а сначала отложил письмо и долго сидел и думал, вот, думаю, как это хорошо, что так случилось, а то ведь я чуть-чуть не погубил свою душу и не отправился в ад.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӗсем адвокатпа иккӗшӗ пӗр-пӗрин аллисене тытса чӑмӑртарӗҫ, адвокат йӑл-ял кулкалать, питӗ савӑнчӗ пулас вӑл; унтан вӗсем кӑшт калаҫкаларӗҫ те аяккалла пӑрӑнчӗҫ вара пӑшӑлтатни ҫеҫ илтӗнчӗ; юлашки сӑмахне ҫеҫ адвокат сасӑпа каларӗ:

Они с адвокатом пожали друг другу руки, и адвокат улыбнулся, как будто был очень рад; они поговорили немного, потом отошли в сторону и стали говорить шепотом; а в конце концов адвокат сказал громко:

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ну, халӗ ӗнтӗ пурин те кӑмӑлӗсем ҫав тери ҫемҫелсе кайрӗҫ, — ӗмӗрне курман-илтмен япала: нихӑшӗ те куҫҫульне тытса чараймасть, пурте ӗсӗклесех макӑраҫҫӗ, мӑнтарӑн хӗрачисем те; кашни хӗрарӑм, хӗрачасем патне пырса, пӗр калаҫмасӑр-тумасӑр, ҫамкаран чуптӑвать, унтан аллине вӗсен пуҫӗ ҫине хурса, пӗлӗтелле пӑхать, ун хыҫҫӑн ӗсӗклесе куҫҫульне шӑла-шӑла аяккалла кайса тӑрать, теприн те унӑн вырӑнне тӑрса ҫапла курнӑҫланмалла-ҫке.

Ну, тут уж все до того расчувствовались — просто неслыханное дело; никто не мог удержаться от слез, все так прямо и зарыдали во весь голос, и бедные девочки тоже; и чуть ли не каждая женщина подходила к девочкам и, не говоря ни слова, целовала их очень торжественно в лоб, потом, положив руку им на голову, поднимала глаза к небу, а потом разражалась слезами и, рыдая и утираясь платочком, отходила в сторону, чтобы другая могла тоже покрасоваться на ее месте.

Ҫирӗм пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Богспа юлташӗсем, кам чӗнет-ха ӑна тесе, ҫаврӑнса пӑхрӗҫ, юлташӗсем, пистолета курсанах, аяккалла тапса сикрӗҫ.

Богс и его приятели обернулись посмотреть, кто это его зовет, и как только увидели пистолет, оба приятеля отскочили в сторону.

Ҫирӗм пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тункатасене пырса ҫапӑнасран та хӑрамарӑмӑр эпир: ҫиҫӗм пӗрмаях ҫутатса тӑнӑ пирки пӗтӗмпех курӑнать, тункатасем тӗл пулсан, сулла вӑрт! ҫеҫ аяккалла пӑратпӑр.

Насчет коряг нам беспокоиться тоже не приходилось: молния то и дело сверкала и освещала все кругом, так что коряги нам довольно хорошо были видны, и мы всегда успевали повернуть плот в ту или другую сторону и обойти их.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кашни ҫекундра тенӗ пек йӑлтӑр-ялтӑр ҫиҫӗм ҫиҫсе ярать те миля таран шап-шурӑ кӑтра хумсем курӑнаҫҫӗ, утравсем, — ҫумӑр чаршавӗ витӗр пӑхсан, — тусан купи тейӗн, йывӑҫсем ҫӗре ҫити авӑнаҫҫӗ; унтан аслати шартлатса авӑтса ярать те, аяккалла кӗмсӗртетсе кайса, майӗпен шӑпланать; самант та иртмест, каллех ҫиҫӗм ялкӑшать те, кӗмсӗр-кӗмсӗр! аҫа ҫапать.

И каждую секунду или две вспыхивала такая молния, что становились видны белые гребешки волн на полмили кругом, и острова — словно пыльные сквозь сетку дождя, и деревья, которые гнулись от ветра; а потом как трахнет — бум! бум! бах! тра-та-та-та-та! — гром ударит, раскатится и затихнет, а потом — р-раз! — опять вспыхнет молния, и опять удар грома.

Ҫирӗммӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ ун патӗнчен шӑппӑн иртсе аяккалла пӑрӑнасшӑнччӗ, анчах ҫав вӑхӑтра йытӑсем сиксе тухрӗҫ те уласах вӗрме тытӑнчӗҫ, юрать, тавҫӑрулӑх ҫитерсе пӗр вырӑнта хускалмасӑр тӑтӑм.

Я хотел было потихоньку пройти мимо и свернуть в сторону, но тут на меня выскочили собаки, завыли и залаяли; и у меня хватило догадки не двигаться с места.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпир сана ырӑ тӑвасшӑн, эсӗ те усал ан пул, пирӗн патӑртан ҫирӗм миля аяккалла кай.

Мы тебе добра хотим, так что ты уж отъезжай от нас еще миль на двадцать, будь любезен.

Вунулттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ хӑвӑртрах пӗр-икӗ утӑм пек каяллла чакрӑм, палуба питӗ чалӑш пирки аяккалла пӑрӑнма ӗлкӗреймерӗм, вӗсем ман ҫине ан такӑнччӑр тата мана ан тытчӑр тесе, шӑп та шай вӗсем тӑракан тӗлти каютӑна шӑвӑнса кӗтӗм.

Я поскорей попятился назад шага на два, только палуба уж очень накренилась, так что я не успел посторониться вовремя и, чтобы они на меня не наткнулись и не поймали, залез в каюту, как раз над тем местом, где они стояли.

Вуниккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Кур-ха эсӗ, мӗнле килпетсӗр тыткалать хӑйне ҫав негр: эпӗ ӑна аяккалла тӗртсе ярас мар-тӑк, вӑл мана ҫул та парас ҫук.

И смотри ты, как этот негр нахально себя ведет: он бы мне и дороги не уступил, если б я его не отпихнул в сторону.

Улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Анчах Том шикленесшӗн пулмарӗ; эпир вара кухньӑна кӗрсе виҫӗ ҫурта илтӗмӗр, Том, ҫуртасемшӗн тӳленӗ пек туса, виҫӗ цент хурса хӑварчӗ те, эпир тухрӑмӑр, манӑн хӑвӑртрах аяккалла шӑвӑнас килчӗ; Том, Джим патне упаленсе пырса, унпа пӗр-пӗр путиш тӑвасшӑн-мӗн.

Но Тому хотелось рискнуть; мы забрались туда, взяли три свечки, и Том оставил на столе пять центов в уплату, потом мы с ним вышли; мне не терпелось поскорее убраться подальше, а Тому вздумалось подползти на четвереньках к Джиму и сыграть с ним какую-нибудь шутку.

Иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Том мана паллӑ пачӗ — тутипе чӑп-чӑп! туса илчӗ, эпир аяккалла упаленсе кайрӑмӑр.

Том подал мне знак — еле слышно причмокнул губами, — и мы на четвереньках поползли прочь.

Иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Анчах пурпӗр вӑл ман чуна сивӗтмерӗ, аяккалла сирмерӗ.

И все равно она не стала мне от этого дальше.

1946-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Эпир куҫсене аяккалла тартрӑмӑр…

Мы прятали глаза в сторону…

1945-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Тӗрӗс калать Саша: чӑн-чӑн ҫапӑҫу пуҫлансанах пире аяккалла пӑраҫҫӗ.

И прав Саша, когда говорил: начинается настоящее — нас просят в сторонку.

1945-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Унччен те пулмарӗ, куянӗ, хир качакисене курсан, аяккалла тапса сикрӗ.

Заяц, заметив коз, рванул в сторону.

1945-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Тулта вара мӑкӑртатса ятлаҫни, аяккалла кайса пыракан ура сасси илтӗнчӗ.

За дверью раздались скрип удаляющихся шагов и ворчливая брань.

1945-мӗш ҫул // Александр Галкин. Баруздин С.А. Пӗр ҫулпах: роман. — Шупашкар: Чӑваш АССР кӗнеке издательстви, 1970. — 308 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed