Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

вӗт the word is in our database.
вӗт (тĕпĕ: вӗт) more information about the word form can be found here.
Эсӗ пристане каятӑн вӗт?

Ты ведь пойдешь на пристань?

III // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Эсӗ пӗлетӗн вӗт, пирӗншӗн, Надьӑпа иксӗмӗршӗн, ҫак ача мӗн тери хаклӑ.

Ты ведь знаешь, как дорог нам с Надей этот мальчик.

III // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

«Хаклӑ Маша, эпӗ сан патна темиҫе хут та ҫыртӑм, анчах манӑн ҫырусем ҫитмеҫҫӗ пулас: эсир питӗ аякра — тӗнчен тепӗр хӗрринчех пурӑнатӑр вӗт.

«Дорогая Маша, я писал тебе уже несколько раз, но, должно быть, письма мои не доходят: ведь вы так далеко живете — совсем на другом краю света.

III // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

— Вӑт, аннӳ килте ҫук вӗт.

А мамы-то ведь нету дома.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ман шутпа, вӗсем шӑпах эсрелсем пулнӑ та; пирӗн йытӑсене пӗлетӗр вӗт эсир — питӗ лайӑх йытӑсем, пирӗннинчен лайӑххи никамӑн та ҫук, — анчах вӗсем те йӗр ҫине пӗрре те ӳкеймен-ҫке!

По-моему, это и были черти; ведь вы знаете наших собак — очень хорошие собаки, лучше ни у кого нет, — так они даже и на след напасть не могли ни единого раза!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ак сана, чи юлашки самантра вӗсем сӑмса айӗнчен кӗрсе кайнӑ, хӑйсем кӑна мар-ха тата, индеецсем патӗнчен килнӗ хурах эшкерне те кӗртнӗ, вара леш негрӗпе пӗрле ҫӑмӑллӑнах тухса тарнӑ, — вӗсем хыҫҫӑн вунултӑ ҫынпа ҫирӗм икӗ йытӑ хӑваласа чупнӑ вӗт!

И вдруг в самую последнюю минуту — нате вам! — проскользнули у нас под носом и провели нас, да и не нас одних, а еще и целую шайку бандитов с индейской территории, и преспокойно удрали с этим самым негром, — а ведь за ними по пятам гнались шестнадцать человек и двадцать две собаки!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Никам пулӑшмасӑрах, шухӑшлӑр-ха: никам та пулӑшман вӗт.

«И ведь без всякой помощи, заметьте, никто не помогал!

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Пусмине ҫӗтӗк-ҫатӑкран явса тунӑ вӗт, Гочкис аппа, — пӳлчӗ унӑн сӑмахне Демрел карчӑк.

— А лестница-то из тряпок, сестра Гочкис! — перебила старуха Демрел.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Эпӗ сире каларӑм вӗт, халех тухма ир тесе, — терӗ вӗсенчен пӗри, — вӗсем ҫитеймен-ха, хӑвӑрах куратӑр, ҫӑри алӑк ҫинчех.

А один и сказал: — Я же вам говорил, что рано выходить; их еще нет — сами видите, дверь на замке.

Хӗрӗхмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ирхине шӑв-шав ҫӗкленет вӗт килӗшекен мел мана та унӑн кӗпи те пӗрре ҫеҫ пулӗ-ха.

Да ведь утром переполох поднимется, у нее, наверно, только одно это платье и есть.

Вӑтӑр тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Юрӗ ӗнтӗ, саншӑн тесен пӗҫерӗп, эсӗ пире кӑмаллатӑн вӗт, таркӑн негра та кӑтартрӑн.

— Ладно уж, испеку, раз это для тебя: ты ведь к нам хорошо относился, беглого негра нам показал.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Эх, анра пуҫ, тӗк тӑпӑлтарма тӗрме пӳлӗмӗсем тӑрӑх хурсем чупса ҫӳремеҫҫӗ вӗт!

— У узников гуси по камере не бегают, чтобы можно было перья дергать, эх ты, голова!

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сайлас тете такама та ӗненет: ҫав анкӑ-минкӗ негра ҫӑраҫҫи тыттарнӑ вӗт, ун хыҫҫӑн сӑнакан-асӑрхакан никам та ҫук.

А дядя Сайлас всякому верит: отдал ключ какому-то безмозглому негру, и никто за этим негром не следит.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Шухӑшлӑр-халӗ, чӑн-чӑн камит кӑтартрӑр вӗт!

Подумайте, разыграли целое представление!

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Том, Салли аппа мана ыталаса илсе: «Сид Сойер…» тесе каласса эсӗ те кӗтнӗ вӗт? — терӗ.

И говорит: — Том, а ты разве не думал, что тетя Салли обнимет меня и скажет: «Сид Сойер…»

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

 — Эсир те, сэр, вӑл мана савӑнсах чуптӑвӗ тесе шутланӑччӗ вӗт? — тесе ыйтрӗ вара старике куҫпа тӗллесе.

Остановился на старике и спрашивает: — Ведь вы, сэр, тоже думали, что она меня с радостью поцелует?

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вунпилӗк доллара сутса ярасшӑнччӗ вӗт, унтан хаклӑ тӑмасть вӑл тенӗччӗ.

А ведь хотел продать за пятнадцать — думал, она дороже не стоит.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Анчах ҫапах та кӗлтума васкамарӑм-ха, малтан ҫырӑва аяккалла шутарса вӑрахчен шухӑшласа лартӑм: юрать-ха, ҫапла пулса тухрӗ тетӗп, эпӗ чутах хама хам пӗтереттӗмччӗ вӗт, чутах тамӑка ҫакланаттӑм.

Но я все-таки подождал с молитвой, а сначала отложил письмо и долго сидел и думал, вот, думаю, как это хорошо, что так случилось, а то ведь я чуть-чуть не погубил свою душу и не отправился в ад.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Юлашкинчен манӑн пуҫа пӗр шухӑш пырах кӗчӗ: ара, турӑ алли пачӗ вӗт мана ҫак ҫупкӑна, эпӗ тӑвакан начар ӗҫсене пӗлӗт ҫинчен йӑлтах сӑнанине пӗлех тӑрам эпӗ; хама нимӗн те усал туман мӗскӗн карчӑкӑн негрне эпӗ вӑрласа кайни те паллӑ ӗнтӗ унта.

И наконец меня осенило: ведь это, думаю, явное дело — рука провидения для того и закатила мне такую оплеуху, чтобы я понял, что на небесах следят за моим поведением; и там уже известно, что я украл негра у бедной старушки, которая ничего плохого мне не сделала.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эсӗ ун вырӑнӗнче пулнӑ пулсан именеттӗнччӗ вӗт, ҫавӑнпа ҫынна иментермелли нимӗн те калама кирлӗ мар.

Ведь на его месте тебе было бы стыдно; вот и не надо говорить ничего такого, чтобы человеку было стыдно.

Ҫирӗм улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed