Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

ҫырса (тĕпĕ: ҫыр) more information about the word form can be found here.
Хӑма ҫуракан завод патӗнче тем пысӑкӑш арман чулӗ выртать, ҫавна кустарса килетпӗр те ун ҫине мӗн ҫырмаллине веҫех касса ҫырса хуратпӑр, перосене те, пӑчкӑ та ун ҫинчех хӑйратпӑр.

У лесопилки валяется здоровый жернов, мы его стащим, выдолбим на нем все, что надо, а заодно будем оттачивать на нем перья и пилу тоже.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим килӗшесшӗнех пулмарӗ, ун чухлӗ ҫырма ҫулталӑк кирлӗ, пӗрене ҫине пӑтапа чӗркелесси ҫӑмӑл мар терӗ, ҫитменнине тата, вӑл саспалли ҫырма та пӗлмест-ҫке, анчах Том ӑна малтан саспаллисене хамах ҫырса хуратӑп, эсӗ кайран тепӗр хут йӗрлесе ҫеҫ тухатӑн терӗ.

Джим сказал, что тогда ему целый год придется возиться — выцарапывать столько всякой чепухи гвоздем на бревне, да он еще и буквы-то писать не умеет; но Том ответил, что он сам ему наметит буквы начерно, и тогда ему ничего не надо будет делать — только обвести их, и все.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Ку сӑмахсенчен хӑшне Джим валли суйласа илмелле-ши, — терӗ Том, — пурте вӗсем питӗ лайӑх-ҫке. Эппин, Джим вӗсене пурне те ҫырса хӑвартӑр», — терӗ.

После этого он никак не мог решить, которую надпись выбрать для Джима, — уж очень все они были хороши; и в конце концов решил, чтобы Джим выцарапал на стенке все эти надписи.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл темиҫе тӗрлӗ те ҫырса пӑхнӑ иккен, вӗсене пире вуласа пачӗ:

Он придумал много разных надписей, написал на бумажке и прочел нам все по порядку:

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Герб тӗлӗшпе ӗҫ пӗтерсен, ытти ӗҫсене тытӑнчӗ вӑл, мӗнлерех сӑмахсем ҫырмалла-ши тесе шухӑшлама пуҫларӗ, хурлантаракан сӑмахсем ҫырасшӑн пулчӗ вӑл; Джима унсӑрӑн юрамасть-мӗн, пурте ҫавӑн пек ҫырса хӑвараҫҫӗ.

Уладив дело с гербом, он принялся за остальную работу — стал придумывать надпись пожалобнее; сказал, что Джиму без нее никак нельзя, у всех она бывает.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫав леш перосене тӑвасси чӑн-чӑн асапах пулчӗ, пӑчкине тума та ҫӑмӑл пулмарӗ; Джим вара урӑххинчен хӑрарӗ, чи йывӑрри стена ҫине ҫырасси терӗ вӑл, анчах темӗнле йывӑр пулсан та, тӗрме ҫыннин стена ҫине чӗркелесе ҫырса хӑвармаллах-мӗн, «Унсӑрӑн юрамасть», — тет Том; патшалӑх умӗнче айӑп тунӑшӑн тӗрмере ларнӑ ҫын стена ҫине нимӗн те ҫырманни тата хӑйӗн гербне хӑварманни пӗртте пулман тет.

Делать эти самые перья было сущее мученье, да и пилу тоже; а Джим боялся, что всего трудней будет с надписью, с той самой, которую узник должен выцарапывать на стене. И все-таки надо было, — Том сказал, что без этого нельзя: не было еще ни одного случая, чтобы государственный преступник не оставил на стене надписи и своего герба.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

«Кусем тӗрме ҫыннисене кирлӗ пулма пултараҫҫӗ, — терӗ Том, — Джим хӑйӗн ятне тата асапӗсене тӗрме стенисем ҫине чӗрсе ҫырса хӑвартӑр».

И Том сказал, что они пригодятся узнику — выцарапать ими на стене темницы свое имя и свои злоключения.

Вӑтӑр ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ӑна вӑл кӗпе ҫине дневник ҫырса пыма тата ытти ӗҫсене те вӗрентрӗ.

А еще он научил его, как вести дневник на рубашке, и всему, чему следует.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ну, мӗн чухлӗ кирлӗ, ҫавӑн чухлех чавма пултараймастпӑр эпир, Сайлас тете патне лерен, Ҫӗнӗ Орлеан таврашӗнчен, ҫырса ярӗҫ те, вӑл вара Джим пачах унти ҫын мар иккенне пӗлӗ.

— Ну, нам ведь нельзя копать столько, сколько полагается, а то как бы дяде Сайласу не написали оттуда, из-под Нового Орлеана, как бы он не узнал, что Джим вовсе не оттуда.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл ҫырса кантӑкран ывӑттӑр ҫеҫ.

Его дело — написать и выбросить тарелку за окно.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Тата кам та пулин килесси пирки аппа ҫырса та пӗлтермерӗ-ҫке.

Сестра даже и не писала мне, что кто-нибудь еще приедет.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Эпӗ хутпа кӑранташ илтӗм те ҫырса хутӑм:

Я взял бумагу, карандаш и написал:

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Юлашкинчен пӗр япала шухӑшласа кӑлартӑм: каям та ҫырса ярам ҫав ҫырӑва тетӗп хама хам, кайран курӑнӗ, кӗлтума пултаратӑп-и, ҫук-и?

Наконец придумал одну штуку; говорю себе: «Пойду напишу это самое письмо, а после того посмотрю, смогу ли я молиться».

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Сӑмахпа эпӗ совесть хушнӑ пек тӗрӗс тӑватӑп тесе калатӑп, негр хуҫине ҫав негр ӑҫта пурӑннине ҫырса пӗлтеретӗп тетӗп, анчах хам пӗтӗмпех суятӑп иккен, ҫакна чун туять та пӗлет.

Вслух говорил, будто я хочу поступить как надо, по совести, будто хочу пойти и написать хозяйке этого негра, где он находится, а в глубине души знал, что все вру, и бог это тоже знает.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ун ҫинчен унта тӗп-тӗрӗс ҫырса кӑтартнӑ, кашни пӑнчӑ таранах, сӑнӳкерчӗкрен те лайӑхрах.

Там про него все написано, точка в точку сходится — лучше всякого портрета.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ҫакна вӑл хут татӑкӗ ҫине ҫырса кӑтартрӗ.

И он начертил все это на клочке бумаги.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Манра Вильям ҫырӑвӗсем те пур, кӑмӑл тӑвӑр, пӗр-ик йӗрке ҫырса пама хушӑр ӑна, танлаштарса пӑхӑпӑр…

У меня есть письма и от Уильяма; будьте любезны, попросите его черкнуть строчку-другую, мы тогда могли бы сравнить почерк.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Унтан адвокат пӗчӗк старик еннелле ҫаврӑнчӗ: — Сире тата сирӗн шӑллӑра пӗр-ик йӗрке ҫырса хӑвӑрӑн хушаматӑрсене ҫырса алӑ пусма ыйтатӑп, — терӗ.

После этого адвокат повернулся к новому старичку и говорит: — Прошу вас и вашего брата написать одну-две строчки и подписать свою фамилию.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ун ҫинчен эпӗ сире хут ҫине ҫырса парӑп, эсир вара, кӑмӑлӑр пулсан, ҫав хута Лотроп мистер патне кайнӑ чух ҫул ҫинче вулӑр.

Я вам лучше напишу на бумажке, а вы, если захотите, прочтете мою записку по дороге к мистеру Лотропу.

Ҫирӗм саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ну, тетӗп хам ӑшра, укҫи унтан ҫухалмасан татах юрӗччӗ хуть; хамӑр юханшыв тӑрӑх ҫӗр-икҫӗр мильӑна яхӑн ишсе кайсанах, эпӗ Мери Джейна ҫырса пӗлтереттӗм те, вара вӑл вилене чавса кӑларса укҫине илӗччӗ; анчах апла пулас ҫук, тупӑк хуппине ҫапса лартнӑ чух укҫине кураҫҫех.

Ну, говорю себе, если деньги останутся там, где они есть, это еще туда-сюда; как только мы отъедем миль на сто, на двести вниз по реке, я напишу Мэри-Джейн, она откопает покойника и возьмет себе деньги; только так, наверно, не получится, а получится, что деньги найдут, когда станут завинчивать крышку.

Ҫирӗм ҫиччӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed