Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

пырса (тĕпĕ: пыр) more information about the word form can be found here.
Вӗсен урамне пырса ҫаврӑннӑ — ҫук Ухтиван, ҫынсем хушшинче тӗккелешсе ҫӳренӗ, — ҫук та ҫук ача.

Обежал улицу, дом — нет Ухтивана, потолкался среди людей — нет парня, как в воду канул.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ҫисе тӑрансан старик шалти пӗчӗк алӑка пырса уҫрӗ те Ухтивана кӑчӑк туртрӗ.

Перехватив взгляд Ухтивана, старик подошел к таинственной двери и поманил его:

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вут патне старикпе пӗрле чӗрес йӑтнӑ ҫамрӑк хӗр пырса тӑрать.

К костру подошли старик и девушка с лукошком в руках.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Салтаксем пырса кӗме хӑтлансанах чӑвашсем вӗсене ухӑсемпе суккӑрлататчӗҫ тет.

Сунутся царские солдаты, а чуваши в них из луков стрелять, много солдат ослепили.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Упасем тӑп-тӑр кӑнтӑр кунӗнчех яла пырса кӗретчӗҫ тет.

Медведи средь бела дня, сказывают, прямо к деревне выходили.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Пырса кӗнӗ те ялти чи начар пурӑнакансене пулӑшма тытӑннӑ.

На постой стал у самого что ни на есть бедняка и давай ему помогать, и не только ему, а всем голякам в деревне.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Тепте ялне ӗлӗк пӗр ҫын пырса кӗчӗ тет.

В деревню Тепте пришел человек.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Пырса уҫать те — йӑлтӑр курӑнса каять, Илсе пӑхать — пӗр кӑкшӑм тулли ылтан ларать тет.

Заглянула в него — и ахнула: в нем золото по самые края.

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Пырса тӑчӗ тет те Серентейрен ыйтрӗ тет:

— Подошел, говорит, и спрашивает у Серендея:

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Вӑт ҫав кӗтӳҫ патне хирте пӗррехинче Чулхула вырӑсе Ивашка пырса тӑчӗ тет».

— Вот-вот, к нему раз и подошел в поле русский из Нижнего, Ивашкой звали…

Вӑрман халапӗ // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Мӗнле ытлашши пултӑр! — тесе старик Григорьев умне пырса тӑчӗ.

— Чего тут лишнего? — старик приблизился к Григорьеву вплотную.

Ҫӗрлехи хӑнасем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Григорьев старик ӳкнӗ ҫӗрелле пырса пӑхрӗ те хӑраса каялла чакрӗ.

Григорьев кинулся к тому месту, куда упал старик, и содрогнулся.

Ҫӗрлехи хӑнасем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

«Мӗн те пулин ҫине пырса кӗретӗп пулӗ тенеччӗ те, чиперех ҫитрӗмӗр иккен», — терӗ Григорьев ҫурма шӑппӑн.

— Ну, кажись, пришли, я уж думал непременно угожу куда не туда, — усмехнулся Григорьев.

Ҫӗрлехи хӑнасем // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Тӗттӗм пулас умӗн тимӗрҫӗ лаҫҫине ҫӗтӗк сӑхман тӑхӑннӑ ыйткалакансем виҫҫӗн пырса кӗреҫҫӗ.

С вечерней темнотой в кузницу вошли трое нищих в рваных кафтанах, с посохами в руках.

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вӑл урӑх сӑмах чӗнмесӗрех тухса аллисене юрпа ҫуса кӗрет те вучах патне пырса тӑрать.

Он молча вышел, вымыл руки и подошел к огню.

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Лаҫҫа пӗчӗк ача йӑтнӑ ҫамрӑк хӗрарӑм пырса кӗрет.

В кузницу вошла женщина с ребенком на руках.

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Кушил мучи кӑштах кӗткелесе тӑрать, итлесе пӑхать те ун ҫумне пырса ларать.

Кошель тоже помолчат, с жалостью глядя на сотое шито тщедушную фигурку, и подсел к старику.

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Пӗр-пӗр ҫавнашкал «чӗлхесӗр янавар» тимӗрҫӗ лаҫҫине пырса кӗрсенех Кушил мучи ӗҫлеме пӑрахать.

Зайдет такой бедолага в кузницу, Кошель тут же бросает работу и сурово спрашивает:

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Ываннине вӑл сӑмахпа йӑпатса та ӗҫпе пулӑшса хӑварать, выҫҫине ҫӑкӑр пырса парать, пӗр-пӗринчен ютшӑнса пурӑнакансене тӳслашма пулӑшать.

Выбившегося из сил утешит словом, голодному отдаст последний кусок хлеба; живущему особняком, чурающемуся людей поможет сойтись с людьми, обрести друзей.

Туптать // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Вара арӑмӗпе ачисенчен уйӑрса тутар чиккинчи чӑваш ялне Кӗҫӗн Елчӗке пырса яраҫҫӗ, ашшӗ туимккине те, хӑйсене «тивӗҫ» куланая та ҫав ялта тӳлесе тӑмалла, тутар ялне нихҫан та пырса кӗмелле мар тӑваҫҫӗ.

Потом оторвали от Авостея жену с ребятками, а самого и брата поселили в пограничной с татарами чувашской деревне Малые Яльчики, где должны они были жить пожизненно, платя недоимки за умершего отца, свои оброки, и ногой не ступать на татарскую землю.

Саланнӑ кил-йыш // Хветӗр Уяр. Уяр Ф. Е. Шурча таврашӗнче. 2 кӗнекеллӗ роман. 1-мӗш кӗнеке. Таната. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1994. — 359 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed