Шырав
Шырав ĕçĕ:
— Ларӑр, — терӗ Кирила Петрович.
XVIII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Хӗр хатӗр, — терӗ дама Кирила Петровича, — кӳ-мӗнӗ ларма юрать-и ӗнтӗ?– Невеста готова, – сказала дама Кирилу Петровичу, – прикажите садиться в карету.
XVIII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Хатӗр-и? — янӑраса кайрӗ алӑк хыҫӗнче Кирила Петрович сасси.
XVIII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович, хӑйӗн юррине ытти чухнехинчен хытӑрах шӑхӑрса, зал тӑрӑх калла-малла уткаласа ҫӳренӗ.Кирила Петрович ходил взад и вперед по зале, громче обыкновенного насвистывая свою песню.
XVIII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Каях киле, анчах малашне хӑвӑлсенчен хӑмла ҫырли ан вӑрла, — терӗ Кирила Петрович.– Ступай себе домой, – сказал ему Кирила Петрович, – да вперед не крадь малины по дуплам.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Ача, Кирила Петрович патне пырса, унӑн аллине чуптурӗ.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович ӑна урӑх пӳлеме илсе кайрӗ те алӑка ҫаклатрӗ.Кирила Петрович повел его в другую комнату и запер за собою дверь.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Исправник минутсерен пӗчӗк хурах ҫине пӑха-пӑха, Кирила Петрович каланине питӗ тимлӗн итлерӗ.Исправник выслушал его со вниманием, поминутно взглядывая на маленького негодяя.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович ирпеле пулса иртнӗ ӗҫ ҫинчен каласа пама тытӑнчӗ, анчах Марья Кириловна ятне асӑнмарӗ.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Вӑл ӑнран кайнӑ пек, Кирила Петрович енне ҫаврӑнчӗ те ӑнлантарса парасса кӗтрӗ.Он с недоумением обратился к Кирилу Петровичу и ждал объяснения.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Лайӑх хыпар, — терӗ ӑна Кирила Петрович, — эпӗ Дубровские тытрӑм.– Славная весть, – сказал ему Кирила Петрович, – я поймал Дубровского.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Анчах чӑнахах та вӑл хӑйне пулӑшма ӑна чӗннӗ-ши? — тесе шухӑшланӑ Кирила Петрович хӑйӗн пӳлӗмӗнче «Ҫӗнтерӳ аслатийӗ» кӗввине шӑхӑркаласа, каллӗ-маллӗ утса.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Халех хулана, исправник патне кайӑр, — терӗ Кирила Петрович, ачана куҫӗсемпе ӑсатса.– Сейчас ехать в город за исправником, – сказал Кирила Петрович, проводив мальчика глазами.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Юрать, — терӗ Кирила Петрович, — ӑна хупса лартӑр та ӑҫта та пулин, лайӑх асӑрхӑр, ан тартнӑ пултӑр.– Добро, – сказал Кирила Петрович, – запереть его куда-нибудь да смотреть, чтоб он не убежал.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
— Ан шарла эсӗ, Александр, — терӗ Кирила Петрович, — ан ман, эпӗ сана пӗрре хӗртсе илесшӗн-ха.– Молчи, Александр, – отвечал Кирила Петрович, – не забудь, что я собираюсь с тобою разделаться.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович пичӗ тӗксӗмленчӗ.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович усал ача енне ҫаврӑнчӗ те хаяррӑн: — Кам ачи эсӗ? — терӗ.Кирила Петрович обратился к скверному мальчику и спросил его грозно: «Чей ты?»
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович ҫамкине пӗркелентерчӗ — унтан, пуҫне суллакаласа, ҫапла каларӗ:
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Кирила Петрович ӑна тимлӗн итлесе тӑчӗ.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949
Сасартӑк вӗсен умне витенелле пыракан Кирила Петрович тухса тӑчӗ.Вдруг все трое очутились перед Кирилом Петровичем, идущим осматривать свою конюшню.
XVII сыпӑк // Никифор Ваҫанкка. Александр Пушкин. Дубровский. Никифор Ваҫанкка куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1949