Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

Ара the word is in our database.
Ара (тĕпĕ: ара) more information about the word form can be found here.
Ара, ҫӑл шывӗ те нумай манӑн, Том мистер.

— Да у меня из колодца много воды, мистер Том.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Том татах кӑшт тӑчӗ, мӗн те пулин каламасӑр хӑварман-ши терӗ пулас: — Ара, тата акӑ мӗн калама маннӑ эпӗ, — терӗ вара.

Том постоял еще, подумал, не забыл ли он чего-нибудь, а потом и говорит: — Да, еще одно чуть не забыл.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Хӑнкӑрмаллӑ ҫӗлене, ара.

— Да гремучую змею.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, питӗ ӑслӑ шухӑш ку!

Да, просто замечательная мысль!

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Пӗлейместӗп, ара

— Ну, не знаю.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ну, юрӗ эппин, правило тӑрӑх Джимӑн пусма пулмалла пулсан, ан тив, пултӑр, ара, — тетӗп, — эпӗ правилӑна пачах хирӗҫлесшӗн мар.

— Ну, — говорю, — если уж так полагается по правилам, чтоб у него была лестница, — ладно, пускай будет, я вовсе не хочу идти против правил.

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Паллах, ара, мӗншӗн татмалла ӑна?

— Ну конечно, какая же в этом надобность?

Вӑтӑр пиллӗкмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ҫак таркӑн негр, ара.

— Да вот этот самый беглый негр.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, Гек-ҫке ку?

— Да ведь это Гек!

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, негр ҫӑрана уҫса шала кӗчӗ-ҫке, каялла тухсан ӑна каллех питӗрсе хӑварчӗ.

— Так вот, негр отпер висячий замок, когда вошел туда, и опять его запер, когда вышел.

Вӑтӑр тӑваттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Пурте, ара.

— Да все.

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Ҫапла, ара, — тет Салли аппа, — эсир пире пӗр чӑрмав та кӳместӗр, пӗр чӑрмав та!

— Да, пожалуйста, — говорит тетя Салли, — для нас в этом нет никакого затруднения, ровно никакого!

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Мӗнле-ха, — тет Том, — ара, Джим вӑл…

Том говорит: — Как, да ведь Джим…

Вӑтӑр виҫҫӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Том Сойер ара!

— Том Сойер — вот кто!

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, мӗскер эпӗ хам кӑна пакӑлтататӑп, эсӗ мана аппам ҫинчен те, ыттисем ҫинчен те пӗр сӑмах та шарламарӑн-ха.

— Но что же это я все болтаю, а ты мне еще ни словечка не сказал про сестру и про всех остальных.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, халь аса илтӗм: вӑл часах вилнӗ.

Да, теперь припоминаю: он действительно умер.

Вӑтӑр иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

— Мӗнле-ха апла… ара, вӑл манӑн негр-ҫке, укҫи те манӑн…

— Как же так… ведь это мой негр, и деньги тоже мои…

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ара, — тетӗп, — ӗнер короле леш хупахра курнӑ хыҫҫӑн эпир ӑна сулӑ ҫине часах илсе ҫитейрес ҫук тесе шутларӑм, хӑҫан урӑлать-ха вӑл; ҫавӑнпа эпӗ хула тӑрӑх ҫапкаланса ҫӳреме кайрӑм — вӑхӑта мӗнле те пулин ирттермелле-ҫке!

— Ну, — говорю, — когда я вчера увидал короля в этой распивочной, то подумал: не скоро мы его затащим обратно на плот, когда-то он еще протрезвится; вот я и пошел шататься по городу — надо же было куда-нибудь девать время!

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Юлашкинчен манӑн пуҫа пӗр шухӑш пырах кӗчӗ: ара, турӑ алли пачӗ вӗт мана ҫак ҫупкӑна, эпӗ тӑвакан начар ӗҫсене пӗлӗт ҫинчен йӑлтах сӑнанине пӗлех тӑрам эпӗ; хама нимӗн те усал туман мӗскӗн карчӑкӑн негрне эпӗ вӑрласа кайни те паллӑ ӗнтӗ унта.

И наконец меня осенило: ведь это, думаю, явное дело — рука провидения для того и закатила мне такую оплеуху, чтобы я понял, что на небесах следят за моим поведением; и там уже известно, что я украл негра у бедной старушки, которая ничего плохого мне не сделала.

Вӑтӑр пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим хӳшӗрен чупса тухрӗ, аллисене сарса, мана ыталаса илчӗ — ҫав тери савӑннӑ вӑл; анчах эпӗ ҫиҫӗм ҫутинче ӑна курсан, манӑн чун тухсах тарчӗ — эпӗ каялла чака-чака шыва ӳкрӗм; ара, Джим Лир королӗ те, шыва путса вилнӗ араба та вылянине мансах кайнӑ-ҫке эпӗ, хӑранипе чутах вилмерӗм.

Джим выбежал из шалаша и, расставив руки, полез было ко мне обниматься — так он обрадовался; зато у меня душа ушла в пятки, как только я его увидел при свете молнии; я попятился и свалился с плота в реку, потому что совсем забыл, что Джим изображал в одном лице и короля Лира, и больного араба, и утопленника, и я чуть не помер со страху.

Ҫирӗм тӑххӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed