Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

чул the word is in our database.
чул (тĕпĕ: чул) more information about the word form can be found here.
Вӑл пулӑҫсен пӗчӗк пӳртне тӗревлесе тӑракан ҫӳллӗ чул патӗнче чарӑнса тӑчӗ.

Она остановилась у высокого камня, подпиравшего избушку рыбака.

VIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня кушак ҫурине чул ҫине хучӗ, кушакки ӑна ҫуласа типӗтрӗ.

Таня положила котенка на камни, и кошка облизала его.

VIII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ҫав ӗнсе, сӑмахран, Филька вӑрманта шаккаса вут чӗртекен чул пек сивӗ те хытӑ пулма пултарать.

Он может быть холодным и жестким, как камень, из которого Филька высекал в лесу огонь.

VII // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Амӑшӗ хускалса илчӗ, чавси айне ӑнсӑртран шӗвӗр чул лекнӗ пек аяккалла куҫса выртрӗ.

Мать шевельнулась на траве, отодвинулась, точно острый камень попал ей случайно под локоть.

VI // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Ҫав ҫул вӑрмантан тухса вӑрманах пырса кӗрекен вӗр-ҫӗнӗ ҫул пулин те, пурпӗр паян ун ҫинче тусап — чул тусанӗ — туллиех, ӑна вара икӗ айккипе ӳсекен ватӑ пихтӑсем те пусарӑнтараймаҫҫӗ.

Хотя она выбегала из лесу, и убегала в лес, и была совсем новая, однако на ней сегодня стояла пыль — кремнистая пыль, которую даже старые пихты, растущие вдоль обочин, не могли никак унять.

II // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Шыва кӗнӗ хыҫҫӑн унӑн пичӗ чул пек йӑлтӑртатать, галстукӗ йӗпе пирки тӗксӗммӗн курӑнать.

После купания лицо его блестело, как камень, а галстук был темен от воды.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Таня вара чул ҫинче ӳсекен кукӑр-макӑр лутра хырсем хушшинчи тепӗр сукмакпа чупрӗ.

И Таня бросилась бежать по другой тропинке, меж низких сосен, криво растущих на камнях…

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Кунта вара инҫе те мар, чӑнкӑ чул ту айӗнче, тинӗселле ывӑнма пӗлмесӗр васкакан леш юханшыв хӗрринче, вӗсен лагерӗ — уҫланкӑра ретӗн-ретӗн ларакан пысӑк палаткӑсем курӑнчӗҫ.

И здесь, совсем близко, под каменным обрывом, все у той же самой реки, без устали спешившей к морю, увидели они свой лагерь — просторные палатки, стоявшие на поляне в ряд.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Чул речӗсем хушшипе шарласа юхакан шыв сасси хыҫа юлсан, хӗрачана вӑрман шӑплӑхӗ ыталаса илчӗ.

Шум воды, бегущей меж рядами камней, остался за ее спиной, и перед ней открылась тишина.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Вӑл чул ҫинче майӗпен кӑна ҫаврӑнчӗ те ҫӳллӗ вӑрман ӳсекен вашмӑк ту айккипе сукмак тӑрӑх тӑвалла хуллен утрӗ.

Она медленно повернулась на камне и неторопливо зашагала вверх по тропинке, где навстречу ей по пологому склону горы спускался высокий лес.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Чул ҫинче пӗр хускалмасӑр ларать вӑл.

Она сидела неподвижно на камне.

I // Асклида Соколова. Фраерман Р.И. Динго йытӑ е пӗрремӗш юрату ҫинчен. Повесть. Чӑвашла Соколова А. А куҫарнӑ. Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1983. — 128 с.

Пӗлесчӗ сирӗн, пӑчкӑпа перосем тӑвасси, чул ҫине ҫырасси тата ытти те епле-хаваслӑ ӗҫ!

Вы себе представить не можете, чего нам стоило сделать пилу, и перья, и надписи, и все остальное, и как это было весело!

Хӗрӗх иккӗмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Вӑл киличчен кӗтсе ларӑп та, Том патне тата тепӗр хут каймалла тет пулсан, эпӗ те унпа пӗрле каятӑп, ҫуран ишсе те пулин каҫатӑп; лере эпир ӑна, сулӑ ҫине ҫыхса лартса, хамӑрпа пӗрле илсе каятпӑр; Тома сыватса ҫитерсен, мӗн чухлӗ тӳлемеллине тӳлесе е хамӑрӑн мӗн чул пуррине пӗтӗмпех парса ӑна ҫырана кӑларса хӑваратпӑр.

Подожду его, а если он вернется и скажет, что ему еще раз нужно туда съездить, я тоже с ним отправлюсь — все равно, хотя бы вплавь; а там мы его возьмем да и свяжем, оставим на плоту и поплывем по реке; а когда Тому он будет больше не нужен, дадим ему, сколько это стоит, или все, что у нас есть, и высадим на берег.

Хӗрӗх пӗрремӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джим кӑмӑлсӑрланчӗ, апла тӑвиччен «кофене табак ярса хутӑштаратӑп» терӗ, ытти пирки те вӑл питӗ мӑкӑртатрӗ, нимӗн те тӑвасшӑн мар: куршанакпа та аппаланас килмест унӑн, йӗкехӳресем валли купӑс та калас килмест, ҫӗленсене, эрешменсемпе ытти ҫавнашкал чӗрчунсене те алла вӗрентесшӗн мар; ытти ӗҫсене те: перо тӑвассине, чул ҫине ҫырассипе дневник ҫырассине тата урӑх ӗҫсене те пач йышӑнасшӑн мар.

Джим на это сказал, что уж лучше он себе табаку в кофей насыплет, и вообще очень ворчал, ко всему придирался и ничего не желал делать: ни возиться с репейником, ни играть для крыс на гармошке, ни заманивать и приручать змей, пауков и прочих тварей; это кроме всякой другой работы: изготовления перьев, надписей, дневников и всего остального.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Чул пӗренерен те япӑхрах пулать, — терӗ Джим, — ун ҫине касса ҫырма пайтах вӑхӑт кирлӗ, вара эпӗ нихҫан та ирӗке тухайрас ҫук.

Джим сказал, что камень будет еще хуже бревна и уйдет такая пропасть времени, пока все это выдолбишь, что этак он и не освободится никогда.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Ну, мӗнех вара, чул тупӑпӑр.

Ну что ж, достанем камень.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Чул ҫине касса ҫырмалла.

Нам надо выдалбливать надпись на камне.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Темӗнле сӑлтава пула ӑнлантарас килмест пулсан, тем чул тархасласан та ӑнлантармасть вара.

Если не захочет почему-нибудь объяснять, так ни за что не станет.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Джимпа иксӗмӗр чул ҫинче перосем хӑйранӑ вӑхӑтра — Джим пӑхӑр перо, эпӗ тӑхлан перо хӑйрарӑмӑр — Том ӑна валли мӗнле герб тумалла-ши тесе шухӑшласа ларчӗ.

И пока мы с Джимом точили перья на кирпиче — Джим медное, а я из оловянной ложки, — Том придумывал ему герб.

Вӑтӑр саккӑрмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Хӑй пурпӗр нимӗн те палӑртмарӗ, чустана пӗр-пӗр чул катӑкӗ лекнӗ пек ҫеҫ турӗ, ун пекки пулкалать-ҫке-ха, анчах ҫакӑн хыҫҫӑн вӑл ытти апат-ҫимӗҫе тӑруках ҫӑвара хыпмарӗ, малтан виҫ-тӑват тӗлтен вилкӑпа чике-чике пӑхрӗ.

Сам и виду не подал, сказал, что это, должно быть, камешек или еще что-нибудь попалось в хлебе — это бывает, знаете ли, — только после этого он никогда ничего не кусал так прямо, а сначала всегда возьмет и потыкает вилкой местах в трех-четырех.

Вӑтӑр улттӑмӗш сыпӑк // Асклида Соколова. Твен М. Гекльберри Финн темтепӗр курса ҫӳрени. Повесть. — Шупашкар: Чӑваш кӗнеке издательстви, 1985. — 328 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed