Corpus of the Chuvash language

Шырав

Шырав ĕçĕ:

капитан the word is in our database.
капитан (тĕпĕ: капитан) more information about the word form can be found here.
Ҫак каҫхинех, хамӑн маузера илсе, капитан лавӗ ҫинче выртакан бомбӑна кӗсьене чиксе, эпӗ малтанхи пилӗк минутлӑха чарӑнса тӑнӑ ҫӗртенех тартӑм.

В ту же ночь, захватив свой маузер и сунув в карман бомбу, валявшуюся в капитанской повозке, с первого же пятиминутного привала я убежал.

XI сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

— Кадет, — терӗ хыттӑн капитан, эпӗ тӑна кӗрсен, — мӗн пулчӗ сана тата!.. ҫемҫешке!

— Кадет, — строго сказал капитан, когда я опомнился, — это еще что такое? Баба… тряпка!

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Эпӗ ураран сулӑнса кайса, капитан мундирӗн хлястикне туртса ҫурса ҫӗре ӳкрӗм.

И, зашатавшись, обдирая хлястик капитанского обшлага, я повалился на землю.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Капитан тӗлӗнсе ман еннелле ҫавӑрӑнса пӑхрӗ те, мана лӑплантарнӑ пек пулса, аллине ман хулпуҫҫи ҫине хучӗ.

Капитан удивленно обернулся и, как бы успокаивая, положил мне руку на плечо.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Эпӗ кунта мӗн пулнине курсанах чӑтаймасӑр чӗтресе капитан ҫанни вӗҫӗнчен ярса тытрӑм.

И то, что я увидел, толкнуло меня судорожно вцепиться в обшлаг капитанского рукава.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Вӗсем патне капитан вырӑнне юлнӑ кӗҫӗн офицер тухрӗ.

К ним вышел замещавший капитана младший офицер.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Мана никам та нимӗн енӗпе те шанмасӑр пӑхаканни ҫук, кунтан та ытларах: эпӗ капитан хӑни.

Никто меня ни в чем не подозревает, больше того: я гость капитана.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

«Капитан каҫа юлсан тин тавӑрӑнать, — тесе шухӑшларӑм эпӗ, — апла пулсан Чубука допроса ҫӗрле илсе тухмалла».

«Капитан вернется поздно, — подумал я, — значит, в следующий раз Чубука выведут для допроса ночью».

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Пахомов, — терӗ капитан, сассине хӑпартса, — лаша хатӗр-и?

Пахомов! — повышая тон, продолжал капитан, — лошадь готова?

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Часрах капитан валли айӑра йӗнерле.

Седлай жеребца капитану.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Мӗн калатӑн эсӗ? — татӑла-татӑла каякан ҫинҫе сассипе кӑшкӑрса ячӗ капитан.

Что ты сказал? — высоким, срывающимся голосом закричал капитан.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Эпӗ калта пек хӑвӑрт шуса пытӑм та, пӗренесен ҫумне хӑлхана ҫыпӑҫтарсанах капитан каланӑ сӑмахсен ҫурма пайне илтме ӗлкӗртӗм.

Проворной ящерицей я подполз вплотную, приложил ухо к бревнам и тотчас же поймал середину фразы капитана:

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Ҫавӑн чухне вара салтаксем те, капитан та хӗрлисем епле вилнине курччӑр.

Пусть видят тогда и солдаты и капитан, как могут умирать красные.

X сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

— Э-э, шӑллӑм, пӑхатӑп та эпӗ, эсӗ йӑлтах ҫывӑратӑн мӗн, — тенӗ капитан сасси таҫтан инҫетрен каланӑ пек ман хӑлхана пырса кӗчӗ.

— Э-э, брат, да ты, я вижу, совсем спишь, — как будто бы издалека донесся до меня голос капитана.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Анчах капитан мана пит выҫӑхнӑ ҫын вырӑнне шутларӗ, апата лариччен эпӗ ӑна ҫакӑн ҫинченех каланӑччӗ: халӗ ӗнтӗ манӑн ҫӑтса анман апата ирӗксӗр ҫимелле пулчӗ.

Но капитан был уверен в том, что я сильно голоден, да и я сам еще до завтрака сказал ему об этом. И теперь я должен был через силу есть.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

— Ҫӑварна пӗҫертрӗ-и мӗн? — тесе ыйтрӗ капитан.

— Что, обжегся? — спросил капитан.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Капитан ҫирӗп те лӑпкӑ хулӑн сасӑпа ротмистр Шварца тӗрлӗ распоряженисем пачӗ.

Уверенным, спокойным баритоном капитан передавал распоряжения ротмистру Шварцу.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

— Эпӗ сан аҫуна та пӗлеттӗм, — терӗ капитан.

— Знавал я твоего отца, — сказал капитан.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Кунта вӗсем нумай сулланса ҫӳреҫҫӗ теҫҫӗ, — тесе сӑмах кӑлартӑм та ҫав вӑхӑтрах ку капитан аванскер пулас, ытлах сӑнаса тӑмасть-ха, мана куҫран пӑхсанах эпӗ вӑл шутласа тӑракан ҫын мар иккенне чухласа илме пултарнӑ пулӗччӗ тесе шутларӑм.

Тут ведь, говорят, шатаются, — выдавил я из себя и в то же время подумал, что офицер, кажется, хороший, не очень наблюдательный, иначе бы он по моему неестественному виду сразу бы догадался, что я не тот, за кого он меня принимает.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

— Ступай, — терӗ капитан ман конвоира кайма хушса, хӑй мана алӑ пачӗ.

— Ступай, — отпустил офицер моего конвоира и подал мне руку.

IX сыпӑк // Чӑвашсен патшалӑх издательстви. Гайдар А.П. Шкул: повесть. — Шупашкар: Чӑваш АССР государство издательстви, 1941. — 166 с.

Страницăсем:

Menu

 

Statistics

...more detailed